Има нещо, крайно омерзително в обществената среда, такава, каквато я знам още от дете. Това нещо изглежда така е напъплило навсякъде, че за дишане и дума не може да става. Конформизъм? Да, винаги може така да се нарече, но няма да е съвсем точно, защото има конкретни прояви. И за да няма объркване, търся точното название. Страх? Да, също и това, но пак не е съвсем точно, защото страхът е жизнено неотменим. Въпросът е с упорита работа да  придобиеш навика да го осъзнаваш и да не ти влияе на решенията. Наричаме го професионализъм или във всички случаи просто  човещина. Презастраховане? Да. За мен тая дума е най-точна, когато говорим за тежките утайки във въздуха наоколо. Притискани от някакви ефимерни, но страховити "горни" фактори тук хората открай време се презастраховат. С олио, брашно, захар, дърва и каквото намерят.  С пари - паднат ли ти, бог си, казват тука хората. Ама бог си ден до пладне. Докато не дойде време да поемеш отговорността. Щото тогава като си купиш ти три туби олио, за този след теб може и да няма. И най-често така ставаше. И когато той ревне, че има деца да храни, а ти си му отнел възможността, ти вдигаш рамене, обръщаш се и си зминаваш с някак гордо вдигната глава. Че си получил от горните това, което човечецът зад теб не е. И това ме сеща за опашките. Инструментът за обезчовечаване. Сега бях на една. Няма деца, няма стари хора. Няма хора. По опашките има само по един човек. Или по двама-трима. Може десет - все са по един. 
 Ставаше дума за омерзителното, от което не може да се диша. От това същото нещо умря вчера един ягуар, нещастно пребиваващ в зоопарк. 
 Първо един човек забравя вратата отворена, когато отива да почисти и животното се измъква навън. Вие бихте ли пропуснали такава възможност, само да попитам? За мен този човек е невинен. Убедена съм, че по инструкции е трябвало да са поне двама извършващи тази дейност. Следва онова, за което заговорих отначало. Плъзва мълниеносно следната информация, дошла до мен сутринта веднага след като се е случило: "Избягал, забележи, не изпуснат ягуар от ловешкия зоопарк. Ягуарът е агресивен." Що ли си казах веднага - ще го убият... Брех, голяма вещерка. Най-добре да спра да мисля и спират злините по света.  Само благи, талантливи, оправни хора ще плъзнат по тая земя да я облагородяват... Но не било писано.
  Животното, сковано от страх не отишло далеч от клетката. И няма как - то да не е с ампутиран мозък. Агресивен много - скрил се в храстите, когато ловецът, който кой знай защо бил повикан, го видял. Докато се бил скрил в храстите, вече се прокрадвал рептилът му през дупката на оградата, която кой знае защо цял ден, докато траело търсенето не била запушена. Явно и друго - тази дупка и оградата са досами клетката на леопарда в не малкия по площ ловешки зоопарк, както съм чувала. Какво съвпадение? Какво гадно съвпадение заради което бедният ловец   две нощи вече не може да спи и плаче, като вижда пред очите си любимия (явно), но застрелян със собствените му ръце и това плачещо прицелващо око ягуар Алонсо.
 Та за какво ми беше думата - за страха? И да, и не. За конформизма?  И да, и не. За презстраховането? Да, но не точно. За злото, което се ражда в тази душа, която не си е на мястото, за да поеме отговорност. А тук, в нашата хубава земя кое си е на мястото?
  Те ще говорят много. Ще ви потопят в реки от думи, но нищо, нищо добро няма да излезе от това. Най-много да се удавите докато ги слушате. 
  Битката изглежда загубена, но не е. Винаги има още. Ягуарът щял да бъде препариран. И поставен за дзверене в кът в село Черни Осъм. Как ви се вижда това? Тяло на огромна котка от изчезващ вид, няма и хиляда останали в света от тях, в устремена мъртва поза и на една табелка пише: Алонсо, ягуар от ловешкия зоопарк убит при бягство, красавец.  Недопустимо. Искам погребение за животното. Обикновен гроб, на който да пише: Алонсо, ягуар от изчезващ вид, красавец, убит при бягство на метри от клетката си в състояние на ужас от некомпетентни човешки същества.
И долу зоопарковете! До десетина години да ги няма. Точка.
  Тъпака ли? Че за кого друг писах досега? Е не се връзвайте, всеки е, важното да се наблюдава и да държи нещата колкото може под контрол.

Добавям петиции, но струва ми се, нужна е и друга, за разследване на самото изпускане. За мен човекът не е толкова виновен, колкото убийците. Добавям и друго, което научих от Стефан днес, тъй като не съм ходила в този зоопарк и не съм виждала ягуарите. Ами че те били не по-големи от куче, както каза той. Е , човек...!

Петиция за разследване на убийството
Петиция против препарирането на ягуара Алонсо

Ми прочети си собствения пост първо, тогава на другите налитай.

да определя какво "деяние"... Това за препарирането направо ме довърши...
Неадекватност, некомпетентност, безчувственост... от начало до край...
...За злото, което се ражда в тази душа, която не си е на мястото,
за да поеме отговорност...
Споделям... с болка и срам...

в постинга ми за Рождения ден само погледни...
Хубав ден, Стани !

Умът упражнява силата си чрез приличието и почтеността. Простакът или невежият ще започне да доказва, че кожата трябва да се запази защото ... и т.н, и т.н., но няма да се сети, че запазването на кожата няма да запази вида, а е по-вероятно да спомогне за изчезването му.

Но и това е важно - споделянето в името на достойнството. Видях минусите в блога ти. На рожден ден. На тия май нещо им пие мозъците. Или яде. За съжаление са.

и после любезно ти сочи път, докато те дави в приказки. Нещата са прости като пръст. Накъде без почтеност към всяко живо нещо?

ли може да се срещне някъде другаде. Трябва да си изтрещял отвсякъде, че да не звъннеш първо да питаш зоолозите как се подхожда в такива случаи. А на всичкото отгоре сега животното щяло да бъде препарирано. Като ловен трофей.

Не бях чул, че го квалифицират като "агресивен", но толкова още безсрамия се наговориха, че хич не се учудвам. По-спокойно същество от този ягуар и другия в клетката му (съпруга ли му е, каквото му се пада там) не бях виждал. И нека добавя и това, че ягуарите си имат нещо като породи, научих го след като видях тези, защото бяха много дребни. Изглежда са от мексиканските - доста по-едри кучета има от тези два ягуара. Никой не е искал да спаси живота му, ако ги е било страх да не направи нещо на някого, било ги е най-вече страх заради фала им, а не че им е препукало толкова за човешкия живот. Сълзите и на кмета, и на авджията си бяха грозна превземка. Защото са страхливци, защото с тези сълзи се надяват да дадат храна на троли за да контраатакуват общественото недоволство в мрежата.

Бас държа, че и препараторите ще са от ловно-рибарското дружество. При около триста ягуара в цял свят - явно изчезващ - даже реално изчезнал животински вид, това си е посегателство към цялата природа. България стана за срам.
Пък нека кмето и авджията да си ронят сълзи. Явно не заслужаваме в България подобна ценност. Селянурщината ни е в повече.

като паметник на човешката глупост

Ако има нещо, което не понасям, това са ловците - съвременните. Не разбирам как, защо ще стреляш срещу заек, фазан, сърна...а с тази драма с леопарда - реве ми се от безсилие

че видш ли звярът е изпуснат от клетката. И тов да се презастрахова естествено. Но као малко беше се спрял да помисли, наместо да се отдава на страха си, щеше да се сети ,че това животно ще бъде крайно уплашено в непривична среда и има начини да се примами и приспи.

Отвратително беше за гледане. Ягуарите, леопардите и повечето видове големи котки са много наистина като варианти, но за жалост - все по-малко остават на брой. преди няколко години е изчезнал димният или мъглив леопард. Пустите му кожи, как мразя този вид алчно човешко око, заради който това се случва...

Нужно е да спрем препарирането.

Ягуар, и аз так го нарекох, но това не е голяма грешка. И едните, и другите са под заплаха от човешко унищожение. Горе са петициите.

Аз винаги съм се учудвал на "забавлението", наречено лов. Според мен е форма на садизъм. Не знам защо се приема за напълно в реда на нещата.

Откакто гледам зайци, не съм и помислял за заешко. Още по-малко бих стрелял.

Тези хора нямат срам. Четох коментарите, ловците едно на ръка, ами рибарите, тези, модерните напоследък. Хващат голяма хубава риба, разкъсат небцето и с проклетите си въдици, измъчват я известно време на сухо докато я целуват и се снимат се и "благородно" я връщат във водата. Това човешко его. Да я хванеш, за да се нахраниш, разбирам, но за да си начешаш крастата си е вид садизъм. Поздрави, Стани!

до момента, когато прогледнеш. За всеки идва, колкото и да се пенявят несмислено противниците на това. Втората петиция я направих вчера и смятам е важна. Препариране на този мъченик е недопустимо. И билетчета да продават да го гледат. Подпиши я, моля.

Хищниците убиват само когато са гладни, а хората - за кеф... Ако не друго, е страшна тъпотия. Втората петиция, не знам дали я видя, според мен е много важна в момента. Не бива да се допуска препариране и после печалба от билетчета, нали се сещаш? Като чух как веднага решили това и къде да поставят клетото тяло, някак си не ми убягна подозрителната част. Не е случайно това убийство. Поне да бъде погребан достойно, а и да се помни.

Към тези петиции бих добавила и една по-различна, но в темата:

ДА ПРЕПАРИРАМЕ ВСЯКО ЗАКЛАНО ЗА ЯДЕНЕ И КОЖА СЪЩЕСТВО - НЕКА СЕ ЗНАЕ КОИ И КОЛКО СА!

просто тъпичкият ми комп не позволява да гласувам иска ми инсталиране на друг браузър, а аз не мога да си го позвола на този компютър. Довечера като се прибера ще гласувам от моя компютър. Не трябва да им позволим!

Недопустимо е.

но нека бъдем реалисти днес. Не искаме да късат билетчета по лев-два пред кожата на един от под 400-те ягуара в света, убит при меко казано непрофесионална акция на 50 човека на територията на зоопарка. Голям колкото куче. Не бива да го позволим.

И за пари ... с всичко търгуваме, включително с животите ... независимо чии ...

Поздрави!
Хубава вечер!

благодаря, че дойде, надявам се да гласуваш, особено против препарирането. Първата петиция вече е събрала доста подписи, но втората е не по-малко важна. Хубав вечер и на теб!

И гласувах и за двете ...

Все повече се възмущавам от апатията, която ни е "заразила" и сами се лишаваме от възможността да се борим и отстояваме правилната позиция или правата си във всички аспекти на съществуването ни ... Избираме да си мълчим. Някакво пагубно овчедушие, много удобно обаче за определени хора.
Все чакаме някой да дойде ( незнайно кой ) да ни реши проблемите.
Сещам се за този цитат от Илф и Петров : „Делото по спасяване на давещите се е дело на самите давещи се” ...